КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

Съвременното общество не предлага практически никакво обучение за професията родител. Никому няма да хрумне да си назначи секретарка, която не владее машинопис и стенография, като само й каже: „Вие сте секретарка, действайте!” Когато обаче една жена стане майка, обществото сякаш изведнъж й заявява: „От днес нататък сте родител. Не сме ви научили кой знае колко на този занаят, но опитайте, постарайте се!”
Да си родител означава да си психолог и преподавател от особен вид.
Вие, майката, сте детски психолог, защото ви е необходимо да разберете психологията на детето си. Може да сте добър детски психолог или среден, или дори слаб. Все едно дали това ви харесва или не. Тъй или инак, госпожо, вие сте детски психолог! И най-влиятелният преподавател, който децата ви някога ще имат.
Вие сте първият им учител. Нещата, на които ги учите (дори тези, на които ги научавате, без да си давате сметка), ще бъдат „уроци”, далеч по-важни от уроците на всички възможни училища.
Но ако сте като повечето жени, вие несъмнено имате твърде малко знания и опит, за да упражнявате добре този занаят. Положително много сте научили в училище, но – освен ако не сте имали изключителен късмет – вероятно твърде малко знаете от онова, което би ви позволило да разбирате бебета и малките деца.
Детските психолози и учителите работят средно по осем часа на ден. В края на деня и в края на седмицата те редовно си почиват. Всяка година си взимат отпуск. Не и вие. И това стига, за да направи професията ви къде-къде по-мъчителна. Освен това детските психолози и преподавателите работят с много деца. Чувствата, които изпитват към тях, са далеч по-безметежни от майчините, защото са разпределени върху повече от едно дете. А и тези деца не са техни, така че когато трябва да ги разбират и да решават проблемите им, те не се обвързват емоционално.
Няма по-трудна професия в обществото ни от тази на психолог и учител, упражнявана двайсет и четири часа в денонощието – тя е единствена по рода си и се нарича родител.

Да си родител означава непрекъснато да се учиш
За всички нас да си родител означава непрекъснато да се учиш. Когато усвояваме нова техника – шофиране, свирене на музикален инструмент или гледане на дете – ние напредваме, като се учим от грешките си. Само че самотното прилагане на системата проба-грешка е най-неефикасният начин на обучение.
Да предположим, че никога през живота си не сте играли бридж и че решавате да се научите. Можете в краен случай и сами да го сторите, макар и с неохота и скърцайки със зъби. Но колко мъчително е това! Колко излишни ядове ще си докарате, опитвайки се с всички сили да проникнете в тънкостите на анонсирането и в стратегията на играта. Много по-лесен и резултатен начин е да помолите някой компетентен и опитен играч да ви обясни правилата.
Намерението ми е да споделя с вас онова, което съм научил от над двайсетгодишната си професионална практика и от личния си опит като родител.
За да има една книга шанса да установи контакт между автор и читател, тя трябва да бъде нещо като диалог. Ето защо съм се опитал да изпреваря въпросите ви и да предугадя случаите, в които някои научни факти могат да ви се сторят изсмукани от пръстите.
Постарах се да придам на книгата характер на приятелски разговор, сякаш вие и аз си бъбрим на чаша кафе. Затова от време на време давам примери и от опита със собствените ми деца. И макар текстът ми да се основава на експерименталната и клинична дейност на много специалисти по човешко поведение, не съм подкрепял отделните факти с всичките им научни доказателства. На места съм цитирал някои основополагащи трудове, но съм свел този вид аргументация до минимум. Знам, че повечето читатели не обичат книгите да изобилстват от учени бележки и препратки към научни опити.
Интересували са ме главно две категории от майките, които биха прочели тази книга: първата е майката, която още не е имала дете. В някои отношения тя ще прочете книгата в най-благоприятния момент. Ще научи много неща, които ще й послужат, преди да й се наложи да решава проблемите, свързани с грижите за истинското й бебе.
Не може обаче човек да отгледа детето си само като прочете една книга, както не може да се научи да шофира по учебник. Прочетеното трябва да се пренесе върху детето ви, което съществува реално. А то няма да прилича на никое друго на света. Ще е истински уникално същество.
По отношение на детето ви тази книга, както и коя да е друга, посветена на възпитанието, може да бъде само едно най-общо ръководство. Майката познава бебето си по-добре от всеки; ето защо, ако някои пасажи противоречат на майчинските ви чувства, забравете какво пише там и следвайте инстинкта си.
Когато усвояваме нови знания, всички ние имаме склонност да се съмняваме в себе си и да искаме някой друг да формулира строги правила, за да ни научи какво да правим. С натрупването на опит ставаме по-самоуверени. Започваме да различаваме случаите, в които строгите правила трябва да бъдат видоизменени, за да се нагодят към някоя по-особена ситуация.
Облягайки се на собствения ми опит на родител, мога да ви уверя, че ще се чувствате по-сигурна в себе си, когато отглеждате второто или третото си дете, отколкото докато се грижите за първото. Една от причините, поради които сме по-уверени в себе си с второти и трето дете, е, че първото ни е научило на определени неща. Грешим, но и ни спохождат моменти на вдъхновение. По всичко личи, че с него правим малко повече грешки, отколкото със следващите. Когато разберете, че сте реагирали несръчно спрямо детето си, ще осъзнаете, че наистина принадлежите към групата на „гафьорите”, наречени родители. Е, добре дошли в клуба!
Така стигаме до втората категория майки, които ще прочетат тази книга. Те имат дете под пет години, но и дете или деца над пет години.
Не един пасаж ще ги накара да възкликнат: „Да бях прочела това по-рано! Чак сега си давам сметка за всички глупости, които съм вършила още преди Джени да проходи. Направих еди какво си и виждам, че това не е било най-доброто решение.” Възможно е в този случай те да започнат да се чувстват виновни и да се самоукоряват.
Надявам се това да не стане. Никой родител не заслужава порицание. Ние всички се опитваме да отгледаме децата си възможно най-добре. Като се знае, че повечето от нас нямат абсолютно никакъв опит в занаята, ние вършим според мен забележителна работа! Имайки предвид, че ни липсва всякаква подготовка, цяло чудо е, че потомците ни все пак добре се оправят в живота. Затова се надявам, че ще бъдете снизходителни към себе си, особено към грешките, които смятате, че сте допуснали с най-голямото ви дете.
Колкото до мен, моят често пъти трудно постигнат опит ми позволява да ви кажа, че дори да сте доктор по психология, пак можете да грешите, докато отглеждате детето си. За щастие това ще става все по-рядко с второто и следващите деца.
Личният ми опит ме подсеща за историята с психолога, който в началото на кариерата си имал шест теории и нито едно дете, а накрая се оказал с шест деца и нито една теория! Тъй като аз имам три деца, лесно можете да заключите, че са ми останали три теории. Родители са ми казвали, че при петото или шестото дете започват по-малко да се безпокоят, че могат да сбъркат. Аз обаче си мисля, че майка на четири или повече деца заслужава автоматично да й присъдят кръст за обществени заслуги, а ако четирите деца са момчета, би трябвало към кръста да се добави и орденът на Почетния легион!
Чувството за вина не подпомага доброто упражняване на родителския занаят. Всички ние трябва да смятаме, че правим най-доброто, на което сме способни. Колкото до вас, майките, дори фактът, че отделяте време, за да прочетете моята книга за отглеждането на детето, показва, че наистина ви е грижа за него. В противен случай не бихте си дали този труд.”